броил съм

Речник на българския език

1. броил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

броил съм е производна форма на броя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. броил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

броил съм е производна форма на броя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).