1.
бро̀ен
—
прилагателно име
(тип 85)
Значение
бро̀йна, бро̀йно, мн. бро̀йни, прил. Който се отнася до брой (в 1 знач.).
• Бройна система. — Спец. В математиката — система за означаване на числата с цифри.
• Бройна форма на съществителните. — Спец. В граматиката — специална -а (-я) — форма за множествено число на съществителните от мъжки род за нелица, която се употребява след числително име и след някои думи за количество.
• Числително бройно име. — Спец. В граматиката — числително име за означаване на количество, брой.
• Бройна система. — Спец. В математиката — система за означаване на числата с цифри.
• Бройна форма на съществителните. — Спец. В граматиката — специална -а (-я) — форма за множествено число на съществителните от мъжки род за нелица, която се употребява след числително име и след някои думи за количество.
• Числително бройно име. — Спец. В граматиката — числително име за означаване на количество, брой.
Грешни изписвания (1)
- броин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | бро-ен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | брой-ния | ||
| пълен член | брой-ни-ят | ||
| ж. р. | брой-на | ||
| членувано | брой-на-та | ||
| ср. р. | брой-но | ||
| членувано | брой-но-то | ||
| мн. ч. | брой-ни | ||
| членувано | брой-ни-те | ||
2. броен — мин. страд. прич. м. р.
броен е производна форма на броя (мин. страд. прич. м. р.).