броило е

Речник на българския език

1. броило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

броило е е производна форма на броя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. броило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

броило е е производна форма на броя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).