брояло

Речник на българския език

1. брояло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

брояло е производна форма на броя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. брояло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

брояло е производна форма на броя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).