безо̀чие
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед. Безсрамие, нахалство, наглост; безочливост.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- бизочие
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | бе-зо-чие | |
|---|---|---|
| членувано | бе-зо-чи-е-то | |
| мн.ч. | бе-зо-чия | |
| членувано | бе-зо-чи-я-та |