неприлѝчие
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. неприлѝчия, ср. Проява на неприличен; неприлична постъпка.
Грешни изписвания (3)
- непреличие
- нипреличие
- ниприличие
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | неп-ри-ли-чие | |
|---|---|---|
| членувано | неп-ри-ли-чи-е-то | |
| мн.ч. | неп-ри-ли-чия | |
| членувано | неп-ри-ли-чи-я-та |