неприличие

Речник на българския език

неприлѝчие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. неприлѝчия, ср. Проява на неприличен; неприлична постъпка.

Грешни изписвания (3)

  • непреличие
  • нипреличие
  • ниприличие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. неп-ри-ли-чие
членувано неп-ри-ли-чи-е-то
мн.ч. неп-ри-ли-чия
членувано неп-ри-ли-чи-я-та