тупе

Речник на българския език

тупе съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ту-пе
членувано ту-пе-то
мн.ч. ту-пе-та
членувано ту-пе-та-та