дебелоочие

Речник на българския език

дебелоо̀чие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • дебелуочие
  • дебилоочие
  • дебилуочие
  • дибелоочие
  • дибелуочие
  • дибилоочие
  • дибилуочие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-бе-ло-о-чие
членувано де-бе-ло-о-чи-е-то
мн.ч. де-бе-ло-о-чия
членувано де-бе-ло-о-чи-я-та