безсрамие

Речник на българския език

безсра̀мие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • бесрамие
  • бизсрамие
  • бисрамие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-сра-мие
членувано без-сра-ми-е-то
мн.ч. без-сра-мия
членувано без-сра-ми-я-та