безделнича

Речник на българския език

бездѐлнича непреходен глагол от несвършен вид (тип 176ii) редактиране

Значение

бездѐлничиш, мин. св. бездѐлничих, мин. прич. бездѐлничил, несв. Прекарвам времето си в безделие; отдавам се на безделие. По цял ден безделничат, чудят се какво да правят.

Грешни изписвания (7)

  • безделнеча
  • безделнечъ
  • безделничъ
  • бизделнеча
  • бизделнечъ
  • бизделнича
  • бизделничъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице без-дел-ни-ча без-дел-ни-чим
2 лице без-дел-ни-чиш без-дел-ни-чи-те
3 лице без-дел-ни-чи без-дел-ни-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице без-дел-ни-чих без-дел-ни-чих-ме
2 лице без-дел-ни-чи без-дел-ни-чих-те
3 лице без-дел-ни-чи без-дел-ни-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице без-дел-ни-чех без-дел-ни-чех-ме
2 лице без-дел-ни-че-ше без-дел-ни-чех-те
3 лице без-дел-ни-че-ше без-дел-ни-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице безделничил съм безделничила съм безделничило съм безделничили сме
2 лице безделничил си безделничила си безделничило си безделничили сте
3 лице безделничил е безделничила е безделничило е безделничили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях безделничил бях безделничила бях безделничило бяхме безделничили
2 лице беше безделничил беше безделничила беше безделничило бяхте безделничили
3 лице беше безделничил беше безделничила беше безделничило бяха безделничили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще безделнича ще безделничим
2 лице ще безделничиш ще безделничите
3 лице ще безделничи ще безделничат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм безделничил ще съм безделничила ще съм безделничило ще сме безделничили
2 лице ще си безделничил ще си безделничила ще си безделничило ще сте безделничили
3 лице ще е безделничил ще е безделничила ще е безделничило ще са безделничили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да безделнича щяхме да безделничим
2 лице щеше да безделничиш щяхте да безделничите
3 лице щеше да безделничи щяха да безделничат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм безделничил щях да съм безделничила щях да съм безделничило щяхме да сме безделничили
2 лице щеше да си безделничил щеше да си безделничила щеше да си безделничило щяхте да сте безделничили
3 лице щеше да е безделничил щеше да е безделничила щеше да е безделничило щяха да са безделничили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице безделничел съм безделничела съм безделничело съм безделничели сме
2 лице безделничел си безделничела си безделничело си безделничели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице безделничил съм безделничила съм безделничило съм безделничили сме
2 лице безделничил си безделничила си безделничило си безделничили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм безделничил била съм безделничила било съм безделничило били сме безделничили
2 лице бил си безделничил била си безделничила било си безделничило били сте безделничили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да безделнича щяла съм да безделнича щяло съм да безделнича щели сме да безделничим
2 лице щял си да безделничиш щяла си да безделничиш щяло си да безделничиш щели сте да безделничите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм безделничил щяла съм да съм безделничила щяло съм да съм безделничило щели сме да сме безделничили
2 лице щял си да си безделничил щяла си да си безделничила щяло си да си безделничило щели сте да сте безделничили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих безделничил бих безделничила бих безделничило бихме безделничили
2 лице би безделничил би безделничила би безделничило бихте безделничили
3 лице би безделничил би безделничила би безделничило биха безделничили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
без-дел-ни-чи без-дел-ни-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род без-дел-ни-чил
непълен член без-дел-ни-чи-лия
пълен член без-дел-ни-чи-ли-ят
женски род без-дел-ни-чи-ла
членувано без-дел-ни-чи-ла-та
среден род без-дел-ни-чи-ло
членувано без-дел-ни-чи-ло-то
множествено число без-дел-ни-чи-ли
членувано без-дел-ни-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род без-дел-ни-чел
женски род без-дел-ни-че-ла
среден род без-дел-ни-че-ло
множествено число без-дел-ни-че-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род без-дел-ни-чещ
непълен член без-дел-ни-че-щия
пълен член без-дел-ни-че-щи-ят
женски род без-дел-ни-че-ща
членувано без-дел-ни-че-ща-та
среден род без-дел-ни-че-що
членувано без-дел-ни-че-що-то
множествено число без-дел-ни-че-щи
членувано без-дел-ни-че-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

без-дел-ни-чей-ки