безделничил

Речник на българския език

1. безделничил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

безделничил е производна форма на безделнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. безделничил — мин. деят. св. прич. м. р.

безделничил е производна форма на безделнича (мин. деят. св. прич. м. р.).