безделничило

Речник на българския език

1. безделничило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

безделничило е производна форма на безделнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. безделничило — мин. деят. св. прич. ср. р.

безделничило е производна форма на безделнича (мин. деят. св. прич. ср. р.).