безделничило е

Речник на българския език

1. безделничило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

безделничило е е производна форма на безделнича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. безделничило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

безделничило е е производна форма на безделнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).