ПЛЕНЕН

Речник на българския език

1. пленѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • плинен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пле-нен
непълен член пле-не-ния
пълен член пле-не-ни-ят
ж. р. пле-не-на
членувано пле-не-на-та
ср. р. пле-не-но
членувано пле-не-но-то
мн. ч. пле-не-ни
членувано пле-не-ни-те

2. пленен — мин. страд. прич. м. р.

пленен е производна форма на пленя (мин. страд. прич. м. р.).