задържан

Речник на българския език

1. задържа̀н прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

задържа̀на, задържа̀но, мн. задържа̀ни, прил.
1. Който е арестуван, отведен в полицията.
2. Който е отнет временно. Задържани вещи. Задържана кола.
3. Който е спиран някъде, спъван, насъбран. Задържано развитие. Задържани течности в тъканите.

Грешни изписвания (3)

  • задаржан
  • зъдаржан
  • зъдържан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-дър-жан
непълен член за-дър-жа-ния
пълен член за-дър-жа-ни-ят
ж. р. за-дър-жа-на
членувано за-дър-жа-на-та
ср. р. за-дър-жа-но
членувано за-дър-жа-но-то
мн. ч. за-дър-жа-ни
членувано за-дър-жа-ни-те

2. задържан — мин. страд. прич. м. р.

задържан е производна форма на задържам (мин. страд. прич. м. р.).

3. задържан — мин. страд. прич. м. р.

задържан е производна форма на задържа (мин. страд. прич. м. р.).