покорен

Речник на българския език

1. поко̀рен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

поко̀рна, поко̀рно, мн. поко̀рни, прил. Който доброволно се покорява, слуша; послушен.
същ. поко̀рност, покорността̀, ж.



покорѐна, покорѐно, мн. покорѐни, прил. Когото са покорили. Покорена територия.

Грешни изписвания (3)

  • покорин
  • пукорен
  • пукорин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-ко-рен
непълен член по-ко-ре-ния
пълен член по-ко-ре-ни-ят
ж. р. по-ко-ре-на
членувано по-ко-ре-на-та
ср. р. по-ко-ре-но
членувано по-ко-ре-но-то
мн. ч. по-ко-ре-ни
членувано по-ко-ре-ни-те

2. поко̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

поко̀рна, поко̀рно, мн. поко̀рни, прил. Който доброволно се покорява, слуша; послушен.
същ. поко̀рност, покорността̀, ж.



покорѐна, покорѐно, мн. покорѐни, прил. Когото са покорили. Покорена територия.

Грешни изписвания (3)

  • покорин
  • пукорен
  • пукорин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-ко-рен
непълен член по-кор-ния
пълен член по-кор-ни-ят
ж. р. по-кор-на
членувано по-кор-на-та
ср. р. по-кор-но
членувано по-кор-но-то
мн. ч. по-кор-ни
членувано по-кор-ни-те

3. покорен — мин. страд. прич. м. р.

покорен е производна форма на покоря (мин. страд. прич. м. р.).