безропотен

Речник на българския език

безро̀потен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безро̀потна, безро̀потно, мн. безро̀потни, прил. Който не роптае или който се извършва без ропот; поко̀рен. Безропотен труд.
нареч. безро̀потно. Подчинявам се безропотно.

Грешни изписвания (7)

  • безропотин
  • безропутен
  • безропутин
  • бизропотен
  • бизропотин
  • бизропутен
  • бизропутин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-ро-по-тен
непълен член без-ро-пот-ния
пълен член без-ро-пот-ни-ят
ж. р. без-ро-пот-на
членувано без-ро-пот-на-та
ср. р. без-ро-пот-но
членувано без-ро-пот-но-то
мн. ч. без-ро-пот-ни
членувано без-ро-пот-ни-те