овчедушен

Речник на българския език

овчеду̀шен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

овчеду̀шна, овчеду̀шно, мн. овчеду̀шни, прил. Покорен, глупав, със слаба воля.

Грешни изписвания (7)

  • овчедушин
  • овчидушен
  • овчидушин
  • увчедушен
  • увчедушин
  • увчидушен
  • увчидушин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ов-че-ду-шен
непълен член ов-че-душ-ния
пълен член ов-че-душ-ни-ят
ж. р. ов-че-душ-на
членувано ов-че-душ-на-та
ср. р. ов-че-душ-но
членувано ов-че-душ-но-то
мн. ч. ов-че-душ-ни
членувано ов-че-душ-ни-те