Докова

Речник на българския език

1. докова преходен глагол от свършен вид (тип 151tt) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице до-ко-ва до-ко-вем
2 лице до-ко-веш до-ко-ве-те
3 лице до-ко-ве до-ко-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице до-ко-вах до-ко-вах-ме
2 лице до-ко-ва до-ко-вах-те
3 лице до-ко-ва до-ко-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице до-ко-вях до-ко-вях-ме
2 лице до-ко-ве-ше до-ко-вях-те
3 лице до-ко-ве-ше до-ко-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице доковал съм доковала съм доковало съм доковали сме
2 лице доковал си доковала си доковало си доковали сте
3 лице доковал е доковала е доковало е доковали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях доковал бях доковала бях доковало бяхме доковали
2 лице беше доковал беше доковала беше доковало бяхте доковали
3 лице беше доковал беше доковала беше доковало бяха доковали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще докова ще доковем
2 лице ще доковеш ще доковете
3 лице ще докове ще доковат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм доковал ще съм доковала ще съм доковало ще сме доковали
2 лице ще си доковал ще си доковала ще си доковало ще сте доковали
3 лице ще е доковал ще е доковала ще е доковало ще са доковали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да докова щяхме да доковем
2 лице щеше да доковеш щяхте да доковете
3 лице щеше да докове щяха да доковат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм доковал щях да съм доковала щях да съм доковало щяхме да сме доковали
2 лице щеше да си доковал щеше да си доковала щеше да си доковало щяхте да сте доковали
3 лице щеше да е доковал щеше да е доковала щеше да е доковало щяха да са доковали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице доковял съм доковяла съм доковяло съм доковели сме
2 лице доковял си доковяла си доковяло си доковели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице доковал съм доковала съм доковало съм доковали сме
2 лице доковал си доковала си доковало си доковали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм доковал била съм доковала било съм доковало били сме доковали
2 лице бил си доковал била си доковала било си доковало били сте доковали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да докова щяла съм да докова щяло съм да докова щели сме да доковем
2 лице щял си да доковеш щяла си да доковеш щяло си да доковеш щели сте да доковете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм доковал щяла съм да съм доковала щяло съм да съм доковало щели сме да сме доковали
2 лице щял си да си доковал щяла си да си доковала щяло си да си доковало щели сте да сте доковали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих доковал бих доковала бих доковало бихме доковали
2 лице би доковал би доковала би доковало бихте доковали
3 лице би доковал би доковала би доковало биха доковали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
до-ко-ви до-ко-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род до-ко-ван
непълен член до-ко-ва-ния
пълен член до-ко-ва-ни-ят
женски род до-ко-ва-на
членувано до-ко-ва-на-та
среден род до-ко-ва-но
членувано до-ко-ва-но-то
множествено число до-ко-ва-ни
членувано до-ко-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род до-ко-вал
непълен член до-ко-ва-лия
пълен член до-ко-ва-ли-ят
женски род до-ко-ва-ла
членувано до-ко-ва-ла-та
среден род до-ко-ва-ло
членувано до-ко-ва-ло-то
множествено число до-ко-ва-ли
членувано до-ко-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род до-ко-вял
женски род до-ко-вя-ла
среден род до-ко-вя-ло
множествено число до-ко-ве-ли

2. докова — ж. р.

докова е производна форма на доков (ж. р.).

3. Докова — женска форма

Докова е производна форма на Доков (женска форма).