доковели

Речник на българския език

1. доковели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доковели е производна форма на докова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доковели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доковели е производна форма на докова (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).