доковала

Речник на българския език

1. доковала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доковала е производна форма на докова (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доковала — мин. деят. св. прич. ж. р.

доковала е производна форма на докова (мин. деят. св. прич. ж. р.).