доковало

Речник на българския език

1. доковало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доковало е производна форма на докова (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доковало — мин. деят. св. прич. ср. р.

доковало е производна форма на докова (мин. деят. св. прич. ср. р.).