доковяло

Речник на българския език

1. доковяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доковяло е производна форма на докова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доковяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доковяло е производна форма на докова (мин. деят. несв. прич. ср. р.).