доковяла

Речник на българския език

1. доковяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доковяла е производна форма на докова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доковяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доковяла е производна форма на докова (мин. деят. несв. прич. ж. р.).