момче

Речник на българския език

момчѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. момчѐта, ср.
1. Дете от мъжки пол. Тя роди момче.
2. Младеж, момък, ерген. Той е вече момче за женене.
3. Остар. Чирак, слуга, ратай.
същ. умал. момчѐнце, мн. момчѐнца, ср.
прил. момчѐшки, момчѐшка, момчѐшко, мн. момчѐшки (в 1 знач.). Момчешки лудории.

Грешни изписвания (1)

  • мумче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мом-че
членувано мом-че-то
мн.ч. мом-че-та
членувано мом-че-та-та