шумтя

Речник на българския език

шумтя̀ непреходен глагол от несвършен вид (тип 177ii) редактиране

Значение

шумтѝш, мин. св. шумтя̀х, мин. прич. шумтя̀л, несв. Остар. Шумоля.

Грешни изписвания (4)

  • шомтйа
  • шомтйъ
  • шумтйа
  • шумтйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице шум-тя шум-тим
2 лице шум-тиш шум-ти-те
3 лице шум-ти шум-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице шум-тях шум-тях-ме
2 лице шум-тя шум-тях-те
3 лице шум-тя шум-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице шум-тях шум-тях-ме
2 лице шум-те-ше шум-тях-те
3 лице шум-те-ше шум-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице шумтял съм шумтяла съм шумтяло съм шумтели сме
2 лице шумтял си шумтяла си шумтяло си шумтели сте
3 лице шумтял е шумтяла е шумтяло е шумтели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях шумтял бях шумтяла бях шумтяло бяхме шумтели
2 лице беше шумтял беше шумтяла беше шумтяло бяхте шумтели
3 лице беше шумтял беше шумтяла беше шумтяло бяха шумтели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще шумтя ще шумтим
2 лице ще шумтиш ще шумтите
3 лице ще шумти ще шумтят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм шумтял ще съм шумтяла ще съм шумтяло ще сме шумтели
2 лице ще си шумтял ще си шумтяла ще си шумтяло ще сте шумтели
3 лице ще е шумтял ще е шумтяла ще е шумтяло ще са шумтели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да шумтя щяхме да шумтим
2 лице щеше да шумтиш щяхте да шумтите
3 лице щеше да шумти щяха да шумтят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм шумтял щях да съм шумтяла щях да съм шумтяло щяхме да сме шумтели
2 лице щеше да си шумтял щеше да си шумтяла щеше да си шумтяло щяхте да сте шумтели
3 лице щеше да е шумтял щеше да е шумтяла щеше да е шумтяло щяха да са шумтели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице шумтял съм шумтяла съм шумтяло съм шумтели сме
2 лице шумтял си шумтяла си шумтяло си шумтели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице шумтял съм шумтяла съм шумтяло съм шумтели сме
2 лице шумтял си шумтяла си шумтяло си шумтели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм шумтял била съм шумтяла било съм шумтяло били сме шумтели
2 лице бил си шумтял била си шумтяла било си шумтяло били сте шумтели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да шумтя щяла съм да шумтя щяло съм да шумтя щели сме да шумтим
2 лице щял си да шумтиш щяла си да шумтиш щяло си да шумтиш щели сте да шумтите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм шумтял щяла съм да съм шумтяла щяло съм да съм шумтяло щели сме да сме шумтели
2 лице щял си да си шумтял щяла си да си шумтяла щяло си да си шумтяло щели сте да сте шумтели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих шумтял бих шумтяла бих шумтяло бихме шумтели
2 лице би шумтял би шумтяла би шумтяло бихте шумтели
3 лице би шумтял би шумтяла би шумтяло биха шумтели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
шум-ти шум-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род шум-тял
непълен член шум-те-лия
пълен член шум-те-ли-ят
женски род шум-тя-ла
членувано шум-тя-ла-та
среден род шум-тя-ло
членувано шум-тя-ло-то
множествено число шум-те-ли
членувано шум-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род шум-тял
женски род шум-тя-ла
среден род шум-тя-ло
множествено число шум-те-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род шум-тящ
непълен член шум-тя-щия
пълен член шум-тя-щи-ят
женски род шум-тя-ща
членувано шум-тя-ща-та
среден род шум-тя-що
членувано шум-тя-що-то
множествено число шум-тя-щи
членувано шум-тя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

шум-тей-ки