шумтяха

Речник на българския език

1. шумтяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

шумтяха е производна форма на шумтя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. шумтяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

шумтяха е производна форма на шумтя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).