шумтяхте

Речник на българския език

1. шумтяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

шумтяхте е производна форма на шумтя (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. шумтяхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

шумтяхте е производна форма на шумтя (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).