шумти

Речник на българския език

1. шумти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

шумти е производна форма на шумтя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. шумти — повелително наклонение, ед. ч.

шумти е производна форма на шумтя (повелително наклонение, ед. ч.).