шашав

Речник на българския език

ша̀шав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ша̀шава, ша̀шаво, мн. ша̀шави, прил. Разг. Шантав, завеян, занесен.
същ. ша̀шавост, шашавостта̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • шашъв
  • шашаф
  • шашъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ша-шав
непълен член ша-ша-вия
пълен член ша-ша-ви-ят
ж. р. ша-ша-ва
членувано ша-ша-ва-та
ср. р. ша-ша-во
членувано ша-ша-во-то
мн. ч. ша-ша-ви
членувано ша-ша-ви-те