улав

Речник на българския език

у̀лав — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

у̀лава, у̀лаво, мн. у̀лави, прил. Разг. Смахнат, странен, глупав.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • улъв
  • улаф
  • улъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. улав
непълен член ула-вия
пълен член ула-ви-ят
ж. р. ула-ва
членувано ула-ва-та
ср. р. ула-во
членувано ула-во-то
мн. ч. ула-ви
членувано ула-ви-те

Връзки