челѝк
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
м., само ед. Остар. Стомана.
прил. челѝчен, челѝчена, челѝчено, мн. челѝчени.
мн. челѝци, (два) челѝка, м. Остар.
1. Късо дърво с четири стени, заострено в двата края, с което се играе.
2. Детска игра с това дръвце.
прил. челѝчен, челѝчена, челѝчено, мн. челѝчени.
мн. челѝци, (два) челѝка, м. Остар.
1. Късо дърво с четири стени, заострено в двата края, с което се играе.
2. Детска игра с това дръвце.
Грешни изписвания (1)
- чилик