желя̀зо
—
съществително име, среден род
(тип 57)
Значение
мн. железа̀, ср.
1. Само ед. Химически елемент — ковък и пластичен метал със сребристобял цвят, от който се получават чугун и стомана.
2. Къс или изделие от този метал. Железен прът. Обкован с желязо.
3. Разг. Всеки метал, подобен на този метал (не пластмаса и дърво). В тази кола е вложено много желязо.
• Старо желязо. — Предмети или части, парчета от желязо, предназначени за претопяване.
1. Само ед. Химически елемент — ковък и пластичен метал със сребристобял цвят, от който се получават чугун и стомана.
2. Къс или изделие от този метал. Железен прът. Обкован с желязо.
3. Разг. Всеки метал, подобен на този метал (не пластмаса и дърво). В тази кола е вложено много желязо.
• Старо желязо. — Предмети или части, парчета от желязо, предназначени за претопяване.
Грешни изписвания (3)
- желязу
- жилязо
- жилязу
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | же-ля-зо | |
|---|---|---|
| членувано | же-ля-зо-то | |
| мн.ч. | же-ле-за | |
| членувано | же-ле-за-та |