чугун

м., само ед. Вид желязо, получено от руда, което съдържа въглеродни, силициеви и други примеси, поради което е чупливо и не може да се кове, а се обработва с леене.
прил. чугу̀нен, чугу̀нена, чугу̀нено, мн. чугу̀нени. Чугунена печка. Чугунена пещ.