стомана

Речник на българския език

стома̀на съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Устойчива сплав на желязо с въглерод, която се характеризира със здравина и еластичност.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • стоманъ
  • стумана
  • стуманъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сто-ма-на
членувано сто-ма-на-та
мн.ч. сто-ма-ни
членувано сто-ма-ни-те
звателна форма