циркулация

Речник на българския език

циркула̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. циркула̀ции, ж. Движение в кръг, в затворена система. Циркулация на течност в охладителна система на автомобил.

Грешни изписвания (23)

  • церколацеа
  • церколацеъ
  • церколацея
  • церколациа
  • церколациъ
  • церколация
  • церкулацеа
  • церкулацеъ
  • церкулацея
  • церкулациа
  • церкулациъ
  • церкулация
  • цирколацеа
  • цирколацеъ
  • цирколацея
  • цирколациа
  • цирколациъ
  • цирколация
  • циркулацеа
  • циркулацеъ
  • циркулацея
  • циркулациа
  • циркулациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цир-ку-ла-ция
членувано цир-ку-ла-ци-я-та
мн.ч. цир-ку-ла-ции
членувано цир-ку-ла-ци-и-те
звателна форма