оборот

Речник на българския език

оборо̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. оборо̀ти, (два) оборо̀та, м.
1. Пълен кръг на завъртане. Върти се със скорост три оборота в секунда.
2. Движение на парични средства и стоки, което води до печалба. Търговски оборот.
3. Употреба, обръщение. Пуснати са в оборот нови банкноти.

Грешни изписвания (3)

  • обурот
  • уборот
  • убурот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обо-рот
непълен член обо-ро-та
пълен член обо-ро-тът
мн.ч. обо-ро-ти
членувано обо-ро-ти-те
бройна форма обо-ро-та
звателна форма