джиро

Речник на българския език

джѝро съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. джира̀, ср.
1. Спец. Форма за прехвърляне на ценни книжа от едно лице на друго с подпис на притежателя.
2. Прен. Разг. Стоково-парично обръщение; оборот.

Грешни изписвания (1)

  • джиру

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. джи-ро
членувано джи-ро-то
мн.ч. джи-ра
членувано джи-ра-та