циклон

Речник на българския език

цикло̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. цикло̀ни, (два) цикло̀на, м. Спец. Атмосферно явление, изразяващо се в бурни спиралообразни ветрове.

Грешни изписвания (1)

  • цеклон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цик-лон
непълен член цик-ло-на
пълен член цик-ло-нът
мн.ч. цик-ло-ни
членувано цик-ло-ни-те
бройна форма цик-ло-на
звателна форма