цвърча

Речник на българския език

цвърча̀ непреходен глагол от несвършен вид (тип 178ii) редактиране

Значение

цвърчѝш, мин. св. цвърча̀х, мин. прич. цвърча̀л, несв. Цвъртя.

Грешни изписвания (3)

  • цварча
  • цварчъ
  • цвърчъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице цвър-ча цвър-чим
2 лице цвър-чиш цвър-чи-те
3 лице цвър-чи цвър-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице цвър-чах цвър-чах-ме
2 лице цвър-ча цвър-чах-те
3 лице цвър-ча цвър-ча-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице цвър-чах цвър-чах-ме
2 лице цвър-че-ше цвър-чах-те
3 лице цвър-че-ше цвър-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице цвърчал съм цвърчала съм цвърчало съм цвърчали сме
2 лице цвърчал си цвърчала си цвърчало си цвърчали сте
3 лице цвърчал е цвърчала е цвърчало е цвърчали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях цвърчал бях цвърчала бях цвърчало бяхме цвърчали
2 лице беше цвърчал беше цвърчала беше цвърчало бяхте цвърчали
3 лице беше цвърчал беше цвърчала беше цвърчало бяха цвърчали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще цвърча ще цвърчим
2 лице ще цвърчиш ще цвърчите
3 лице ще цвърчи ще цвърчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм цвърчал ще съм цвърчала ще съм цвърчало ще сме цвърчали
2 лице ще си цвърчал ще си цвърчала ще си цвърчало ще сте цвърчали
3 лице ще е цвърчал ще е цвърчала ще е цвърчало ще са цвърчали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да цвърча щяхме да цвърчим
2 лице щеше да цвърчиш щяхте да цвърчите
3 лице щеше да цвърчи щяха да цвърчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм цвърчал щях да съм цвърчала щях да съм цвърчало щяхме да сме цвърчали
2 лице щеше да си цвърчал щеше да си цвърчала щеше да си цвърчало щяхте да сте цвърчали
3 лице щеше да е цвърчал щеше да е цвърчала щеше да е цвърчало щяха да са цвърчали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице цвърчал съм цвърчала съм цвърчало съм цвърчали сме
2 лице цвърчал си цвърчала си цвърчало си цвърчали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице цвърчал съм цвърчала съм цвърчало съм цвърчали сме
2 лице цвърчал си цвърчала си цвърчало си цвърчали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм цвърчал била съм цвърчала било съм цвърчало били сме цвърчали
2 лице бил си цвърчал била си цвърчала било си цвърчало били сте цвърчали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да цвърча щяла съм да цвърча щяло съм да цвърча щели сме да цвърчим
2 лице щял си да цвърчиш щяла си да цвърчиш щяло си да цвърчиш щели сте да цвърчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм цвърчал щяла съм да съм цвърчала щяло съм да съм цвърчало щели сме да сме цвърчали
2 лице щял си да си цвърчал щяла си да си цвърчала щяло си да си цвърчало щели сте да сте цвърчали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих цвърчал бих цвърчала бих цвърчало бихме цвърчали
2 лице би цвърчал би цвърчала би цвърчало бихте цвърчали
3 лице би цвърчал би цвърчала би цвърчало биха цвърчали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
цвър-чи цвър-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род цвър-чал
непълен член цвър-ча-лия
пълен член цвър-ча-ли-ят
женски род цвър-ча-ла
членувано цвър-ча-ла-та
среден род цвър-ча-ло
членувано цвър-ча-ло-то
множествено число цвър-ча-ли
членувано цвър-ча-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род цвър-чал
женски род цвър-ча-ла
среден род цвър-ча-ло
множествено число цвър-ча-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род цвър-чащ
непълен член цвър-ча-щия
пълен член цвър-ча-щи-ят
женски род цвър-ча-ща
членувано цвър-ча-ща-та
среден род цвър-ча-що
членувано цвър-ча-що-то
множествено число цвър-ча-щи
членувано цвър-ча-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

цвър-чей-ки