цвърчали

Речник на българския език

1. цвърчали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

цвърчали е производна форма на цвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. цвърчали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

цвърчали е производна форма на цвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. цвърчали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

цвърчали е производна форма на цвърча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. цвърчали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

цвърчали е производна форма на цвърча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).