цвърчало

Речник на българския език

1. цвърчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

цвърчало е производна форма на цвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. цвърчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

цвърчало е производна форма на цвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. цвърчало — мин. деят. св. прич. ср. р.

цвърчало е производна форма на цвърча (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. цвърчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

цвърчало е производна форма на цвърча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).