цвъртя

Речник на българския език

цвъртя̀ непреходен глагол от несвършен вид (тип 177ii) редактиране

Значение

цвъртѝш, мин. св. цвъртя̀х, мин. прич. цвъртя̀л, несв.
1. За птици и някои животни — издавам отсечени, пискливи звуци. В клоните цвъртяха врабчета. Мишката цвъртеше уплашено в лапите на котката.
2. Прен. Издавам подобни звуци. Върху скарата цвъртяха кебапчета.

Грешни изписвания (4)

  • цвартйа
  • цвартйъ
  • цвъртйа
  • цвъртйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице цвър-тя цвър-тим
2 лице цвър-тиш цвър-ти-те
3 лице цвър-ти цвър-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице цвър-тях цвър-тях-ме
2 лице цвър-тя цвър-тях-те
3 лице цвър-тя цвър-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице цвър-тях цвър-тях-ме
2 лице цвър-те-ше цвър-тях-те
3 лице цвър-те-ше цвър-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице цвъртял съм цвъртяла съм цвъртяло съм цвъртели сме
2 лице цвъртял си цвъртяла си цвъртяло си цвъртели сте
3 лице цвъртял е цвъртяла е цвъртяло е цвъртели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях цвъртял бях цвъртяла бях цвъртяло бяхме цвъртели
2 лице беше цвъртял беше цвъртяла беше цвъртяло бяхте цвъртели
3 лице беше цвъртял беше цвъртяла беше цвъртяло бяха цвъртели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще цвъртя ще цвъртим
2 лице ще цвъртиш ще цвъртите
3 лице ще цвърти ще цвъртят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм цвъртял ще съм цвъртяла ще съм цвъртяло ще сме цвъртели
2 лице ще си цвъртял ще си цвъртяла ще си цвъртяло ще сте цвъртели
3 лице ще е цвъртял ще е цвъртяла ще е цвъртяло ще са цвъртели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да цвъртя щяхме да цвъртим
2 лице щеше да цвъртиш щяхте да цвъртите
3 лице щеше да цвърти щяха да цвъртят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм цвъртял щях да съм цвъртяла щях да съм цвъртяло щяхме да сме цвъртели
2 лице щеше да си цвъртял щеше да си цвъртяла щеше да си цвъртяло щяхте да сте цвъртели
3 лице щеше да е цвъртял щеше да е цвъртяла щеше да е цвъртяло щяха да са цвъртели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице цвъртял съм цвъртяла съм цвъртяло съм цвъртели сме
2 лице цвъртял си цвъртяла си цвъртяло си цвъртели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице цвъртял съм цвъртяла съм цвъртяло съм цвъртели сме
2 лице цвъртял си цвъртяла си цвъртяло си цвъртели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм цвъртял била съм цвъртяла било съм цвъртяло били сме цвъртели
2 лице бил си цвъртял била си цвъртяла било си цвъртяло били сте цвъртели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да цвъртя щяла съм да цвъртя щяло съм да цвъртя щели сме да цвъртим
2 лице щял си да цвъртиш щяла си да цвъртиш щяло си да цвъртиш щели сте да цвъртите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм цвъртял щяла съм да съм цвъртяла щяло съм да съм цвъртяло щели сме да сме цвъртели
2 лице щял си да си цвъртял щяла си да си цвъртяла щяло си да си цвъртяло щели сте да сте цвъртели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих цвъртял бих цвъртяла бих цвъртяло бихме цвъртели
2 лице би цвъртял би цвъртяла би цвъртяло бихте цвъртели
3 лице би цвъртял би цвъртяла би цвъртяло биха цвъртели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
цвър-ти цвър-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род цвър-тял
непълен член цвър-те-лия
пълен член цвър-те-ли-ят
женски род цвър-тя-ла
членувано цвър-тя-ла-та
среден род цвър-тя-ло
членувано цвър-тя-ло-то
множествено число цвър-те-ли
членувано цвър-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род цвър-тял
женски род цвър-тя-ла
среден род цвър-тя-ло
множествено число цвър-те-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род цвър-тящ
непълен член цвър-тя-щия
пълен член цвър-тя-щи-ят
женски род цвър-тя-ща
членувано цвър-тя-ща-та
среден род цвър-тя-що
членувано цвър-тя-що-то
множествено число цвър-тя-щи
членувано цвър-тя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

цвър-тей-ки