цвърчи

Речник на българския език

1. цвърчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

цвърчи е производна форма на цвърча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. цвърчи — повелително наклонение, ед. ч.

цвърчи е производна форма на цвърча (повелително наклонение, ед. ч.).