хендек

Речник на българския език

хѐндек съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

и хендѐк, мн. хѐндеци и хендѐци, (два) хѐндека и хендѐка, м. Разг. Крайпътен изкоп, ров.

Грешни изписвания (1)

  • хендик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хен-дек
непълен член хен-де-ка
пълен член хен-де-кът
мн.ч. хен-де-ци
членувано хен-де-ци-те
бройна форма хен-де-ка
звателна форма