окоп

Речник на българския език

1. око̀п — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. око̀пи, (два) око̀па.
1. Спец. Изкоп в земята, използван като военно укритие.
2. Изкопан ров около нещо.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • укоп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. окоп
непълен член око-па
пълен член око-път
мн.ч. око-пи
членувано око-пи-те
бройна форма око-па
звателна форма —

2. Окоп — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • укоп

Връзки