хазя̀ин
—
съществително име, мъжки род
(тип 18)
Значение
мн. хазя̀и, м. Собственик, стопанин на жилище или др. помещение, дадено под наем, по отношение на наемателя; наемодател.
прил. хазя̀йски, хазя̀йска, хазя̀йско, мн. хазя̀йски. Хазяйско дете.
прил. хазя̀йски, хазя̀йска, хазя̀йско, мн. хазя̀йски. Хазяйско дете.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- хазяен
- хъзяен
- хъзяин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ха-зя-ин | |
|---|---|---|
| непълен член | ха-зя-и-на | |
| пълен член | ха-зя-и-нът | |
| мн.ч. | ха-зяи | |
| членувано | ха-зя-и-те | |
| бройна форма | ха-зяи | |
| звателна форма | ха-зя-и-но | |