домакин

Речник на българския език

домакѝн съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. домакѝни, м.
1. Собственик, стопанин на дом (по отношение на гостите си). Любезни домакини.
2. Организаторите на някаква обществена проява на своя територия. Домакини на конгреса.
3. Материално отговорно служебно лице, което завежда склад с материали, предмети и др.
прил. домакѝнски, домакѝнска, домакѝнско, мн. домакѝнски.

Грешни изписвания (3)

  • домъкин
  • думакин
  • думъкин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-ма-кин
непълен член до-ма-ки-на
пълен член до-ма-ки-нът
мн.ч. до-ма-ки-ни
членувано до-ма-ки-ни-те
бройна форма до-ма-ки-ни
звателна форма до-ма-ки-не