хазаин

Речник на българския език

хаза̀ин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. хаза̀и, м. Хазяин.
прил. хаза̀йски, хаза̀йска, хаза̀йско, мн. хаза̀йски.

Грешни изписвания (3)

  • хазаен
  • хъзаен
  • хъзаин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ха-за-ин
непълен член ха-за-и-на
пълен член ха-за-и-нът
мн.ч. ха-заи
членувано ха-за-и-те
бройна форма ха-заи
звателна форма ха-за-и-но