въртокъщник

Речник на българския език

въртокъ̀щник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. въртокъ̀щници, м. Разг. Човек, който обича и умее да се грижи за дома си.

Синоними

Грешни изписвания (15)

  • вартокъштнек
  • вартокъштник
  • вартокъщнек
  • вартокъщник
  • вартукъштнек
  • вартукъштник
  • вартукъщнек
  • вартукъщник
  • въртокъштнек
  • въртокъштник
  • въртокъщнек
  • въртукъштнек
  • въртукъштник
  • въртукъщнек
  • въртукъщник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вър-то-къщ-ник
непълен член вър-то-къщ-ни-ка
пълен член вър-то-къщ-ни-кът
мн.ч. вър-то-къщ-ни-ци
членувано вър-то-къщ-ни-ци-те
бройна форма вър-то-къщ-ни-ка
звателна форма